Нещо от лятото...Не съм на тая вълна сега... Ей го на
Какво ли не правя, за да се отдалеча от...
Слушам ведра музика, излизам с хора, не стоя сама, спя по много, работя по много, мисля си, че действам нещо и доста често се страхувам от огромното страдание, което нося в себе си, онзи голям рев, който чака само да излезе.
Чака ли чака чувствителността ми да се отвори като цвете.
И се чудя тая огромна болка, която все чака в мен...
Чудя, се...
Някой ще каже да я преобразувам в творчество, нещо...
Не!
Това си е енергия, отделена за сълзи, която си я има и просто е там и няма криене от нея. Толкова е красива като ведрото настроение, всъщност тя е моята мисия, тия тонове сълзи, заради тях трябва да осъзнавам всичко и да седя като тъпак и да правя глупости в останалото време.
Чудя се, всички се чудим и току нещо просветне.
В късото съединение му е майкатa, като изгасне тока.
Ей на, тогава, на тъмно почват да светят истинските крушки.
Крушата на живота, сок, дръъп
27 октомври 2009, вторник
Изборът
Изборът на изборите
Всеки ден се чудим това или онова
Трудността да бръкнеш в космическата
каца с необятния мед
Безпределното нищо
И там правим изборът
Е как да не е трудно
Като понякога се ококорваш и виждаш,
Че наистина предел няма
Страх ни е, страх ни е от грешните избори
Ежедневните дреболии избор
Голямата трудност в нищото
И смее се писателя,
Сътворявайки сатирично пиесата
„Избирай нищото”
Всеки ден се чудим това или онова
Трудността да бръкнеш в космическата
каца с необятния мед
Безпределното нищо
И там правим изборът
Е как да не е трудно
Като понякога се ококорваш и виждаш,
Че наистина предел няма
Страх ни е, страх ни е от грешните избори
Ежедневните дреболии избор
Голямата трудност в нищото
И смее се писателя,
Сътворявайки сатирично пиесата
„Избирай нищото”
20 октомври 2009, вторник
20 август 2009, четвъртък
19 август 2009, сряда
Тече ли тече и пълни сърце
Животът на “да”, облечен със “не”
Боли ли боли солени сълзи
Животът на “да” с добавено “ли”
Кръжи ли кръжи ли съзнание “пи”
Със “0” безкрайност в мислите ни.
Смее ли смее човещината на “+”
С лунни усмивки през нощния бриз
Плаче ли плаче душата на “-“
Със слънчеви сълзи с добавено “Please”
Животът на “да”, облечен със “не”
Боли ли боли солени сълзи
Животът на “да” с добавено “ли”
Кръжи ли кръжи ли съзнание “пи”
Със “0” безкрайност в мислите ни.
Смее ли смее човещината на “+”
С лунни усмивки през нощния бриз
Плаче ли плаче душата на “-“
Със слънчеви сълзи с добавено “Please”
31 юли 2009, петък
Абонамент за:
Публикации (Atom)
